Имението на Изабел

Стигнахме къщата.Пуснха кучетата от каишките още щот влезнахме през портата.Те почнаха да тичат наоколо.Също пусках и Дани.Той се затича към къщата.Еее май всички бяха щасливи,а само аз бях притеснена.Отключих вратата на имението и с Дани влезнахме вътре.Дадох на всички животни храна и на Дани направих зандвич.Той се качи в стаята си да гледа телевизия.Еее останах сама....с него.
- Добре..може вече да...станеш...нормален.До колкото е възможно... - казах и се завъртях оглеждайки нищото.Бог знаеше къде е.

Останаха сами,а момичето беше все още напрегнато.Натаниел обикаляше около нея и непрекъснато.
- Добре..може вече да...станеш...нормален.До колкото е възможно...-каза тя и демонът се материализира на сантиметри от нея.
Натаниел стоеше и я гледаше без да откъсва очи от нея,определено можеше да стане досадно,но много не му пукаше.
-Красива си...-каза той и допря длан към бузата й като нежно я докосваше.

Той се матеарелизира пред мен.
- Красива си.. - изрече и допря длан до бузата ми.Отдръпнах се.Признавам,че ми харесваше как ме докосва и ,че исках и повече,но...как..защо...толкова време и най-сетне да се появи...в тяло...
- Какво си ти? - настоях да зная и направих крачка назад.Не,че имаше на къде да бягам.Може да бях безсмъртна,но не бях вампир..нямах хипер сила и подобни,а огъня...не ми се искаше да си подпаля къщата.Да си призная..не владеех дадената ми стихия доста добре.Сестра ми уж се опита да ме обучи..и нищо.
- И още по-важно..кой си?Дори името ти не знам,а...ъм...правим неща..на ум.. - добре де..от последното нямаше нужда,но...някои неща си излизат от устата ми.Сами...ох.Повдигнах вежда и скръстих ръце пред гърдите си.Исках отговори!

П.п:Любов..;х глупости,глупости хД

- Какво си ти?-тя настояваше да разбере всичко.Отдръпна се крачка назад и продължаваше да стои.Какво я интересуваше същността на Натаниел,важното беше че е тук.Макар и не винаги тялом,но...Все пак той рискуваше доста с появата си,но...
- И още по-важно..кой си?Дори името ти не знам,а...ъм...правим неща..на ум..-на скръсти ръце и повдигна вежда.Ммм,да,изглеждаше доста секси така.
Натаниел не искаше да й казва какво е,щеше да я забърка в големи каши.Просто искаха да си стоят така.
-Натаниел...-промълви той и нищо друго.Само я накара да си представи част от миналото му т.е. как от ангел се превръща в...демон.И веднага премахна образите от главата й.Дано беше доволна,защото вече не се знаеше какво ще стане.

п.п.Любов...боза от сякъде ;х

Натаниел значи.Интереснно.Някакви картини се появиха в главата ми,но бяха объркани и за катко.Погледнах го учудено.Той стоеше и ме наблюдаваше.Защо ли се беше...показал в нещо различно от черни нишки..видение ..сън?Пристъпих напред без да мисля,но се спрях малко преди да се блъсна в него.Е нямаше да се блъсна...щях да спра,но тогава щяхме да сме доста близко и...
- Красив си... - признах му като се загледах в очите му.Направих още една крачка към него и вдигнха ръка.Погалих го по лицето.Кожата му беше доста...мека.Надигнха се и го целунах.Обвих ръце около вратът му и задълбочих целувката.Езикът ми си играеше с неговият."Искам още..." - помислих си.Не знаех какво ще е бъдещето на тази целувка..дали ще ме избута или ще ме хване и ще ме понесе към дивана..и ще направим нещо...извън сънищата...не знам.

П.п:И мойто..хД