Площадката за деца

Дани поиска да отидем в парка.Усмихнах се.Трябваше и без това да разходим Рио и Рива.Преоблякох се с прилепнали дънки и тениска.Обух си кецове и се заех да обличам и Дани.След това сложих в една чанта всичко което може да ми потрябва и сложих каишките на кучетата.Моето облекло не беше като за майка,а по-скоро като за някоя по-голяма сестра,но както и да е.Бях на осемнадесет.Така де...на толкова изглеждах,но това е отделен въпрос.Държах Дани за ръчичка,а с другата държах каишките на двете кучета.Когато стигнахме парка пуснах ротвайлера докато кокера го оставих вързан.Да...странно.Пускам голямото куче,а оставям малкото на каишка.Рива нямаше да избяга.Тя беше добро куче.Добър пазач и рядко се отделяше от мен.Нямаше да нарани никой,но Рио...той беше голяма беля.Пусна ли го ще има да си го гоня....,а да не говорим,че в този парк имаше и фонтан.Малкия ми кокер щеше да скочи вътре без да се замисля...и после аз ще трябва да влизам да го вадя.Стигнахме площадката за деца.Седнах на една пейка.Рио като по чудо се държеше добре и седна до мен,а Рива седна от другата ми страна.Наблюдавах Дани.Искаше ми се да пуска кокера да потича,но с толкова деца....нямаше как.
- Мамо,мамо - каза момченцето и дойде към мен. - Искам вода.
Отворих чантата си и извадих едно шише с вода.Отворих го и го подаодх на Дани.
- Ето миличък. - усмихнах му се.Той отпи голяма глътка.После ми го подаде и отиде пак да играе.Прибрах шишето в чантата.

Натаниел тръгна в посока на гласа,който наистина не беше много близък.Това беше Тя.Момичето,в чиито сънища той влизаше всяка вечер и те ставаха доста горещи.Това беше момичето,в което той се беше влюбил преди 50 години и издирваше от тогава.
Беше се помъчил да я предпази от много неща през тези години,но без тя да знае.Тя не знаеше,че мъжът от сънищата й,или по точно енергията и тъмните нишки от сънищата й бяха демон,който искаше да я закриля,макар и от далече.
Тя не знаеше как изглежда,или какъв е гласът му,познаваше само топлината на докосванията,които той правеше.Натаниел усещаше кога тя е тъжна или пък нервна и се опитваше да я успокои,макар че не винаги това се получаваше.Да си признаем тя беше доста странен характер и инат понякога.
Демонът се приближи до една площадка и я видя.Не се беше променила-продължаваше да е красива и млада.Натаниел се скри зад едно дърво и влезе в ума й като я караше да си представя нови горещо момента,в които те са заедно.Караше я да изпитва удоволствие.

Усетих го отново.Отново навлизаше в мен.Доставаше ми удоволствие само с присъствието си."Не сега!Не сега!" - помислих си.Разбирах да влиза в съзнанието ми докато спя,но сега...на публично място?!"Недей!" - казах си отново.По-точно казах на него.Усетих,че донякъде се отдалечава от мен...от съзнанието ми.Това не ми харесваше,но не можех да позволя подобно нещо на публично място.
- Мамо! - гласчето на Дани ме извади от всякакви мисли за него.Погледнах детето което ме гледаше объркано.Дали беше станало нещо докато...не бях на този свят.
- Д-да?Какво има миличък? - казах леко объркано и поклатих глава.
- Добре ли си? - кимнах.Той отново поиска вода.След като изпи още една голяма глътка и ми даде шишето и аз отпих голяма глътка и пак прибрах шишето.Облегнах се на пейката.Защо сега?Защо в парка..

П.п:Любов...глупости,глупости хД

Тя се стресна от появата му и го караше да се махне.Не искаше ли да усеща присъствието му или нещо друго...?
След млако до нея се появи едно дете,нейното дете??Не,не можеше тя да има дете!От кого можеше да има дете?!До колкото знаеше Натаниел тя нямаше здрава връзка в момента.
Той спря с горещите мисли и след като детето се дръпна отново започна с още по-страстни момента да влиза в главата й.Тя го отхвърляше,макар че го желаеше.Изведнъж той промени картинка с картинка,на мостоположението където се намираше той.Описа дървото,клоните,зеленината и въобще всичко.Така че да може тя да го намери и отиде при него.Искаше да я усети,да я види отблизо,да я има в прегръдките си.Искаше всичко свързано с нея.Като мислеше за нея всичко се променяше,той се променяше.

п.п.Ами мойто,Любов... хД

В мислите ми излезнаха картини от някакво място.Познато място.Застинах.Това беше парка..тук...наоколо.Той беше наоколо.Прехапах устната си.Изправих се и се обърнах.Мястото което той описваше...бяха дърветата зад мен.
- Рива..отиди и пази Дани! - кучето можеше да опази детето.Надявха се.То се отправи към детето което ме погледна.Само му кимнах.Взех чантата си и се изнизах към дърветата държейки каишката на кокера.Бяха няколко дървета и храсти.Щот пристъпих напред ми се стори толкова познато.Точно като картините в главата ми.Настръхнах.Чух лек шум и се обърнах по тази посока.И тогава го видях.Беше се облегнал на дървото и ме наблюдаваше.

Тя стана с едното си куче и тръгна към дърветата зад себе си.Натаниел стоеше облегнат до дървото с целия си сексапил,като златистия му тен проблясваше.
Тя се оглеждаше и най-накрая го намери.Стояха на няколко метра разстояние с притаен дъх и се наблядаваха,тогава той се дематериализира и черни нишки се обвиха около нея,като само две ръце докосваха нежно всички части от тялото й и ги обвиваха около нея.Накрая той отново се материализира и докосна леко бузата й,а след това я целуна страстно по устните.
След като се отдели се усмихна чаровно и я погледна в очите.
-Търся от от толкова много години...

п.п.ГЛУПОСТИИ...

Наблюдавахме се мълчеливо.Изведнъж той се дематереиализира и черни нишки се обвича около мен.Затворих за миг очи.Като ги отоврих той стоеше пред мен и ме погали по лицето.Целуна ме.Отвърнах на целувката му.
- Търся те от толкова много години... - изрече той гледайки ме в очите.Бях вдигнала глава за да мога и аз да го гледам.Беше красив...секси....излъчваше сила.Чакай години...той знаеше каква съм.Леко се отдръпнах.Какъв беше той?Отстъпих няколко крачки назад без да продумам нищо и се блъснах в едно дърво.Не ме заболя...слава на Бого.
- К-какво си ти? - попитах тихо.Знаех обаче,че ме е чул.Той..той беше този който влизаше в сънищата ми..години наред...какво беше той?

Тя се отдръпна и се заби в едно дърво,това накара Натаниел да се похилне,но и да провери как е и дали няма щети.Макар че какво би й направило едно дърво.
- К-какво си ти? -попита тя една.
-Не ти трябва да знаеш...-Нейт пак се приближи и допря ръка в бузата й.Кожата й беше така мека и приятна.-...така си в безопасност....
Демонът продължи да докосва нежно лицето й и да я целува,а тя беше в нещо като опият.
Натаниел знаеше,че това,което прави е опасно и неправилно,но му бе така приятно.Само за тези докосвания щеше да дължи много на дявола,а това беше ужасно нещо-да имаш вземане даване с Дявола.
Знаеше,че и тя може да пострада,но искаше да е тук,да е с нея най-накрая.

Не ми трябва да знам?Да бе!Преди да протестирам той се приближи и отново ме целуна и аз естествено глупачката отвърнах на целувкатата му.Исках още и още.Да го усещам до себе си..да усещам устните му върхо мойте.Да не е само сън,а реалност.Устните ми търсеха неговите.Езикът ми проникваше в устата му и срещаше неговия.Харесваше ми.Една камбанка заби в главата ми.Дани..бях го оставиал в парка.Избутнах мъжът от себе си.
- Аз..аз...трябва да се връщам...синът ми ме чака... - изрекох.Без да казвам нищо се отправих към парка.Копнеех за още от него..исках..исках го в себе си,но дори не го познавах.Е познавах го...от сънищата си.Но...,но това не можеше да е истина.Нямаше как.Когато отново стигнах пейкта видях,че Дани си играе с другите деца.Рива го пазите.Това куче си беше умно.Седнах на пейката.Облизха устните си.Исках още от него..."Мамка му..искам те.." - помислих си.

Тя се отдръпна и каза,че отива при сина си.Мхм,наистина й беше син.
Но Натаниел не беше готов да я пусне още,искаше да я опознае.Защо беше направил толкова много да се изложи на сигурна смърт само и само да види момичето.
Тя тръгна и седна отново на пейката,той трябваше да я последна и точно това направи,но отново под вид на сенки и топлина.Иначе щяха да го видят всички,а това беше лошо и то доста.Там беше пълно с деца и родители.Най-много да си вземе някоя слуга дете.Толкова лош ли беше?
Той тръгна и се намести около нея край пейката,приканваше я да тръгне с него нанякъде.Ако останеше тук още дълго и той не знаеше какво ще стане.Искаше да се разходят и да се опознаят,но беше ли това възможно?

Той отново го направи.Или по-скоро се настани до мен само,че под друга форма.Беше ми наудобно.
- Дани! - повдиках синът си.Знаех какво иска той.Нямаше обаче май как да се появи.Еее ако се появи тук...всички ще вземат да точат лиги по него.Дани дойде.
- Да? - попита той.
- Прибираме се..хайде...- усмихнах му се.Хванах го за ръката."Идвай!" - помислих си.Не знаех дали той чете мисли...,но с малко късмет може и да ми беше чул мислите.Сложих каишката на Рива и с едната ръка държах Дани,а с другата каишките.Оптравихме се към нас...

Тя усети присъствието му и повика сина си да тръгват.Повика и него,мислено разбира се,и Натаниел тръгна след нея.
Тя вървеше притеснено,а той се увиваше около нея и сина й.Дами,както го беше нарекла,изглеждаше сладко хлапе.Не от онези циврещи и пикливи бебета,а нормално дете.
Излязоха от парка и тръгнаха...е Нейт не знаеше на къде бяха тръгнали,но предполагаше,че се пребират в къщата й.