Магическото езеро

Хубаво място за размисъл. Приятно, спокойно, красиво... напрово де седнеш да медитираш само дето аз не можех да стоя на едно място много време. Отидох до края на кея и седнах там. Загледах се във водата... Ако бях владетел на водата поне щях да имам какво да правя. Но аз владея само енергията и малко огъня... малко малко колкото да запаля лагерен огън. Погледнах дланта си и там се появи малка топка огън. Направих движение с ръката все едно леко хвърлях топката, но още преди да докосне водата тя изчезна...

Нейт вървеше отново без посока и без цел,е може би имаше цел да намери някой и да му пречупи гръбнака или пък да го превърне в свой слуга.Не че тези,които имаше не му бяха достатъчни,но му беше скучно,а това го караше да се забавлява.Черни нишки се въртяха около него,като го караха да се чувства още по-силен и служещ на дявола.Кой би предположил,че някога е бил добър ангел.Да бе,това си е направо смехотворно.
Натаниел стигна до някакво езеро и видя едно момиче да си играй с огъня.Интересно можеше да се по занимава в нея.Тръгна към края на кея с самодоволна усмивка и бързо влезе в ума й като я накара да си представя как се натискат в усамотено ъгълче.Тя рязко се обърна и го видя да стои пред нея.
Беше й нужно само един поглед в очите да се влюби напълно в него.Просто той излъчваше красота и зло едновременно.Беше магнетичен и всички пускаха лиги по него.Това му харесваше от части,а и да не му харесваше си беше в него и нямаше как да не работи.

Изведнъж в глават ми почнаха да се появяват разни сцени, че се натискамс някакъв. Какво ставаше.... Изведнъж чух някакви стъпки. Обърнах се и видях един много готин тип. И почнах да имам чувството че съм влюбена в него. Отнеми само минута да разбера, че той явно ми се бърка в главата. Станах и тръгнах към него явно си мислше че ще го целуна, но за щастие ми беше останал малко ъкъл. Но самого докоснах леко по-бузата колкото да извлека малко енергия за да си прочистя ума. Енергията му беше изпълнена с тъмнина и мрак. Демон... Направих две крачки назад.
- Кой си ти и какво искаш?! - изсъсках заплашително.

Тя се обърна рязко и тръгна към Натаниел,а той стоеше с цялата си прелест и мощ пред нея като се усмихваше самодоволно и победоносно.Тя се приближи и усети топлината,която излъчваше полуголото му тяло.
Тя докосна бузата му и направи бързо две крачки назад.Беше разбрала,че е създание на мрака.
- Кой си ти и какво искаш?! -изсъска момичето.Той я погледна я очите и каза с мек и сладък глас,който мога да слушам още и още.
-Аз съм част от дълбините на съзнанието ти,част която желаеш да притежаваш върху тялото си.-Натаниел говореше сладко и някой даже можеше да не го слуша,а просто да се радва на гласа му.

Хванах се за главата и разтърсих глава. Ако скоро не спре да дрънка глупости... лошо му су пише. Изгледах го злобно.
- Стига си дрънкал глупости... тъпи демони - изсъсках последното. През годините съм се занимавала и изпращала в ада много демони. Трябва ли винаги да са толкова досадни. Като видиш че не можеш да имаш нещо просто се разкарай. И мисляче знаех какво иска той.
- Виж ако искаш да секс от мен няма да стане. Няма зда ти пусна за нищо не света - напрвих отвратена физиономия. Въпроки, че беше секси си отставаше демон.

Момичето явно искаше да се държи дръпнато и като голям инат.Е,Натаниел имаше време да стои и да я опияни.Не знаеше какво да прави с нея,наистина му беше скучно и то много.В днешния свят нямаше нищо хубаво за правене от един демон.Единствено нощите бяха приятни,когато се срещаха с Нея.
Непозната му нареждаше нещо,че ако я искл за секс нямало да стане,не той не искаше само това.Търсеше си играчка.защото скоро щеше да си умре от скука.
Тий дочу болезнено познат глас,но доста далечен.Обърнах се рязко в нея посока и тръгна със скоростта на светлината.

След като свърших с приготвянето на един сладкиш от готварският канал, махнах готварската престилка и бях готова за разходка в парка.В раницата си през рамо сложих няколко парчета от сладкиша грижливо увити в салафетка ,минерална вода и обичайните неща като телефон,ментови дъвки,портмоне.Тръгнах с нормална крачка и скоро вече бях при езерото.Едно от най-красивите места в града.Замислях да седна на края на кея и да погледам от близо кристално чистата вода.Пък и мястото си го бива за следобедна закуска.Идеалното място да опитам от сладкиша,не че не съм го направила.При езерото имаше едно момиче.Изглеждаше раздразнена,но все пак щях да рискувам.
- Здрасти - поздравих с усмивка.

След като тъпия демон си тръгна и реши да ме остави намира се появи едно момиче. Приближи се предпазливо до мен и ме поздрави. Реших, че няма смисъл да си го изкарвам на момичето.
- Здравей - поздравих я и седнах пак на ръба на кея. - Аз съм Ериса. Седниако искаш.
Бях се успокола и сега не съсках и говорех съвсем мило и нормално както обикновенно.

Тъмнокосото момиче отвърна на поздрава ми и се представи.
- Аз съм Натали.Приятно ми е да се запознаем - възползвах се от предложението и седнах до нея.Точно на това място исках да седна и да наблюдавам водата.Краката ми бяха към водата,но понеже беше достатъчно високо,че да не си намокря обувките.Почувствах се гладна и отворих чантата си.От нея изкарах две от увитите парчета сладкиш.В двете си ръце държах по едно парче и насочих дясната си към Ериса.
- Искаш ли? - предложих си.Побързах да обясня какво е. - Това е сладкиш.Преди да дойда тук го приготвих.

Не познато момиче ми предлагаше сладкиш. Изглеждаше доста апетитно аз сибях доста недоверчива. Поех сладкиша с усмивка.
- Благодаря. - И бавно амам ного бавно почнах да го разгъвам исках първо тя да го опита за да разбера дали няма опастност да ми направи нещо. Безсмърттна съм но може да ми заема е глават от някое преспивателно като за стадо подивели слонове. Поглеждах леко от време на време към нея за да видя дали яде сладкиша.

Тя взе сладкиша,а аз разгънах моето парче.Лакомо започнах да го ям.Колкото повече опитвах от него толкова повече се убеждавах,че не сгреших ,че го направих.
- Готварският канал е страхотен - казах като преполових парчето. - Водещият на предаването,от където взех рецептата, е много добър готвач.Винаги предлага интересни и разнообразни ястия.Да не говорим колко са вкусни.Ммм.
правех различни жестове с ръцете си и предполагам,че изглеждах много странно отстрани.Отхапах още една хапка от сладкиша преди да продължа.
- Смятам да си купя книгата му - усмихнах се на Ериса.

След като видях че язяде парчето си доста лакомо опитах и моето. Наистина беше вкусно. Тя почна да ми обяснява от къде е е взела рецептата и че щяла да сих купи някакв готварска книга. Аз само кимах в съгласия когато млъкна казах само.
- Много е вкусно, Натали. Благодаря! - продължих да мисля за онзи демон, като от време на време хапвах от кекса. Те доста гадни обичаха да се забавляват набелязват си някой човек и гошзползват за марионетка играят се докато не им писне. Някой трябваше да се справя с тях. Е за това пък си имаше ангели нали?!...

Щях да тръгна да бръщолевя още неща за готварският канал,но се спрях.Зарадвах се,че тя хареса сладкиша.
- Радвам се,че ти харесва.В началото си помислих,че не ти е,тъй като много недоверчиво го гледаше - хубаво,че нещата се наредиха така. - Извинявай,че така се разприказвах и те залях с много информация и продължавма да го правя.
Засмях се.Не можех да спра да говоря.Това си беше малко недостатък понякога.
- Кажи ми нещо за теб.

Явно не беше забелязала недовериетоми т.е. недоверието в другия смисъл. После ми се изивини за бръщолевенето. Всъщност обичах такива хора така не ми се налагаше да говоря много за себеси. Но ето дойдохме на въпроса "Кажи нещо за себеси." Обърнахсе към нея със лека усмивка на лице.
- Какво по точно исакш да знаеш?!
Реших да видя какво точно иска да знае.

- Хобита и дали си от града - отвърнах на усмивката й.- Примерно аз се занимавам с много неща.Човек да ми се чуди.
Засмях се.Е не бях точно човек,но тя не знаеше.Едва ли въобще подозираше.Изкарах от чантата още едно парче от сладкиша.Разопаковах го и отхапах докато чаках отговора й.

Отхапах още едно две парчета от сладкиша за да спечеля време за да видя какво мога да кажа и какво не накрая отговорих.
- Еми от скоро съм в града горе-долу година. Обичам аднренали, хобита... пазаруване - усмихнах се леко. - Да чета и да седя на компа. Танцувам и пея и товае горе-долу...
Нямаше много за разказва не при мен честно казано. Поне ако не исках да казвам всичко за мен. А на това момиче не знам дали мога да кажа всичко.

Супер имахме общи хобита.
- Значи ти танцуваш и пееш.Супер - усмихнах се широко и отхапах отново от сладкиша. - Ще ми изпееш ли нещо?
Наклоних се гледайки я очаквателно като отхапах още една хапка.Грешка!Наклоних се прекалено много ,което доведе до залитането ми и сигурно щях да падна в езерото,но за щастие улових ръката й и отново възвърнах равновесие.
- Благодаря ти.

Тя щеше да падне във водата ако не се беше хвалана за мен. И после ми благодари. Въпреки че не съм нправила нищо ама абсолютно нищо. А преди това поиска да й изпея нещо... Замислих се какво да изпея. Накрая реших и почнах да пея...

I'm so tired of being here
Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave
'Cause your presence still lingers here
And it won't leave me alone

These wounds won't seem to heal
This pain is just too real
There's just too much that time cannot erase

[Chorus:]
When you cried I'd wipe away all of your tears
When you'd scream I'd fight away all of your fears
And I held your hand through all of these years
But you still have
All of me

Изпях малко от песента...И я погледнах...